Радомир Чолаков: Ако здравият разум е осъществим в България, ГЕРБ ще е първа сила

Медия: Офнюз

Радомир Чолаков е роден в Пловдив. Завършил е „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е медийно право във II Юридически факултет на Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.).

Бил е изпълнителен директор на Българската национална телевизия, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България и др. Депутат в 45-о Народно събрание от ГЕРБ, избран от Пловдив – град. Кандидат депутат от ГЕРБ-СДС. 

– Г-н Чолаков появяването ви в листата на ГЕРБ на миналите избори за мнозина беше изненада. Защо влязохте в политиката? И защо избрахте ГЕРБ?

Аз съм юрист и цял живот се занимавам с решаването на проблеми. Които вече са възникнали, или които могат да възникнат в бъдеще. Мисля, че съм добър в това или поне така твърдят колеги. Политиката е средство за решаване на проблеми, бързо и в интерес на цялото общество, и разбира се, за предотвратяване на проблеми, с каквито всяко общество неминуемо се сблъсква. Не съм мегаломан и не обичам мащабните, радикални реформи. Смятам, че призивите за „перманентни реформи“ се родеят с призива за „перманентна революция“ и по-скоро имат за цел да стресират обществото, отколкото да му помагат. Същевременно навред има дребни, малки проблеми, които тормозят хората и, които могат да бъдат отстранени като камъчета в обувката, за миг, стига да има разбиране и добра воля. В професионалния си път съм се натъквал на много такива камъчета и ще се радвам ако имам възможност да извадя поне няколко от тях.

Защо ГЕРБ? Защото ГЕРБ от 12 години строи, а всички останали партии, включително техните наследодатели, разрушаваха България безмилостно. Защото ГЕРБ запази България през всички бури, които я връхлетяха и я преведе през тях цяла и относително здрава. Защото ГЕРБ направи чудеса, за да укрепва религиозния мир в страната, а има партии, с изключение, може би, на една, които ще го нарушат веднага, защото това е част от идеологията им. В тази връзка, защото всяка от останалите партии има в идейната си основа по няколко вредни постулата, които ще отстоява с фанатична жар и няма да отстъпи от тях, та ако ще България да изчезне. Те няма да се променят. И никога няма да признаят грешка. ГЕРБ е единствената партия, която може да признава грешки и да се променя, когато това е в интерес на България. И в този смисъл е единствената истинска народна партия, в западноевропейски смисъл. Мога да продължавам още, но мисля, че това е достатъчно.

– В Пловдив съществува едно по-различно възприемане на живота и света от този в София и останалата част от страната. Какви са обаче проблемите в града, за който ще работите като депутат?

– Проблемите на Пловдив са проблеми на нарастващото благосъстояние. Увеличен трафик, липса на места за паркиране, местата в детските градини, обичайните неудобства на бързо разрастващият се, динамичен град. Спомнете си, че до към 2007-2008 година Пловдив беше абсолютно заспал, провинциален градец. След 2009 г. нещо се случи и градът се превърна в икономическия тигър на България. Случайно или не, периодът съвпада с управлението на ГЕРБ, национално и местно. Резултатът е невероятно добър. Смятайте колко е дръпнал един град, в който основната дискусионна тема сред интелигенцията е дали операта ще има собствена сграда, а на средната класа е къде да си паркира колата. Градът няма нито един проблем, който да е нерешим или трудно решим. Трудно е да обещаеш на избирателите нещо, което вече да не е направено или да не е в процес на планиране да бъде направено.

Обаче, онзи ден един гражданин ме спря, заби пръст в мен и ме попита строго: „Вие готов ли сте да направите нещо за града?“ Отговорих му „Да, разбира се!“ А той ми каза още по-строго: „Тогава започнете веднага да мислите за трамвай! Хем решава проблемите с трафика, хем е зелен! Мислете!“ Колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че човекът е прав. Защо Пловдив да няма няколко трамвайни линии? Зелена инвестиция, която ще започне да решава и хроничния проблем с градския транспорт. Защо не?

Вие сте прави, че в Пловдив има едно по-лежерно отношение към живота и към света. На пръв поглед по-бавно, айляшко. Но в същността си много по-креативно и по-визионерско, отколкото където и да е другаде. Аз вярвам безусловно в креативния потенциал на Пловдив, който той показа, заслужено спечелвайки титлата на първи български град „Европейска столица на културата“. Този дух трябва да се насърчава и да не му се пречи да се разгръща. Досегашната политика прави този баланс изключително добре.

– Имате голям опит в медийния сектор. Какви са причините според вас за продължаващото пропадане в индекса на „Репортери без граници“ до 112-та позиция и с квалификацията на България като най-несвободната държава в ЕС?

– Очевидно методиката, по която се изготвя тази класация, допуска субективизъм в оценките. Иначе не мога да си обясня как е възможно преди България в тази класация да са държави, които са меко казано проблемни, от гледна точка на спазването на демократичните стандарти. Допускам, че анкетираните респонденти, наши колеги, умишлено са засилвали драматичните нотки, по различни причини, къде политически, къде финансови. Допускам в тази връзка, че при евентуално включване в бъдеща управляваща коалиция на едни определени партии, България много бързо ще се придвижи нагоре в класацията. Без нищо да е променено. Или дори да е променено към по-лошо.

Какво имам предвид? Известно е, че вече е подготвен проект за изменение на ЗРТ, целта на който е да бъде подменен състава на СЕМ, веднага след изборите. Целта на подмяната на СЕМ не може да бъде друга, освен да бъде подменен генералния директор на БНТ. Заради конфликта му със служебния министър на културата и изобщо, защото „не е от нашите“. Оставката на една от членките на СЕМ от последните дни подготвя това действие. Толкова е очевидно, че чак е досадно. Ще бъде много интересно да наблюдаваме как тези действия ще бъдат интерпретирани като „победа на демокрацията“. И дали скоро след това България няма да се придвижи няколко места по-напред в класацията на „Репортери без граници“. Ако тези две неща се случат можете спокойно никога повече да не обръщате внимание на тази класация.

Иначе, не, че българската медийна среда няма своите проблеми. Има, но те са различни за различните сектори – печат, класически електронни медии, нови медии. В основата си те са икономически и донякъде организационни. И всеки от тях е решим, ако се подходи с разбиране към съответната материя, професионално и без умисъл едни медии в дадения сектор да бъдат изключени за сметка на други. Но, да се твърди, че сме „най-несвободната“ държава в ЕС е нелепо. Няма мнение в България, за което да не се намери медия, която да го отрази. Дори и най-идиотското. Ползвам медии на поне още два езика и мога да ви кажа, че медиите на доста стари демокрации тенденциозно не отразяват определени мнения, независимо каква част от обществата ги споделя. Тъй, че, България, що се касае до свободата на изразяване на мнения е все още една от най-свободните страни в света. Трябва много да внимаваме това да остане така.

– Какво трябва да се промени в законите, за да се подобри ситуацията в медиите?

Пак казвам, не бива да се обобщава. А и проблемът не е само в законите. Например, усещането за криза е най-силно при печатните медии, но това можеше да се очаква. Може би тук трябва да се отбележи, че провалът на „медийната империя“ на г-н Пеевски беше напълно логичен и неизбежен. Медийна структура може да се изгради само ако има под себе си устойчив икономически модел, не и върху политическа конюнктура. Това е аксиоматично положение в този бизнес. Та, печатните медии изпаднаха в криза, защото се разпадна икономическия модел на печатните медии, а политическият модел не може да плаща за загубите неограничено дълго време. Нов икономически модел на печатните медии можеше да бъде изграден само при условие на максимална солидарност и кооперативност между издателите, каквито за жалост не бяха налице. Дано да са извлечени поуки.

При радиото и телевизията не виждам особени проблеми, освен ако някои от играчите не поискат да ги създадат нарочно. При онлайн-медиите има проблеми, които обаче са толкова комплексни, че за тях разговорът трябва да е много дълъг. Тук вече имат отношение цяла серия закони – за електронните съобщения, за авторското право, за радиото и телевизията, за защитата на потребителите, за конкуренцията и т.н. Ако искате, след изборите можем да започнем да говорим по тези теми.

– Ясно, че целта на ГЕРБ е да бъде първа сила. Мислите ли, че е осъществима?

Нека поставя въпроса обратно: вие на коя от останалите коя политически сили гласувате доверие, че ако тя стане първа сила изведнъж страната ще цъфне и ще върже за една нощ? Забележете, че това, което всяка от т.нар. „нови“ политически сили предлага, всъщност е набор от хрумвания. Никоя не разполага с цялостна концепция за управлението и на никоя от тях хрумванията не са бюджетно обезпечени. Например, хрумнало им е, че трябва да сменят СЕМ, после Кошлуков. После ВСС, после Гешев. Хрумнало им е да се увеличат пенсиите. Хрумнало им е да закрият специализирания съд. Добре, а после? После какво правим? Казват: ще видим. Може да не е по-добро, важното е да е друго. Едните ще демонополизират Здравната каса. При другите болниците вече няма да са търговски дружества. Едните ще искат Истанбулска конвенция, други ще са против. Държавата ще бъде лашкана от сутрин до вечер. Ще е страшна веселба!

Факт е, че само ГЕРБ разполага с цялостна, промислена концепция за управлението. Сигурно има какво да се доизкусури. Но има концепция. Страната се управлява с концепции, а не с хрумки, набързо съчинени в редколегията на сатирично предаване, малко преди ефир. Тъй, че, здравият разум предполага ГЕРБ да е първа сила. Ако здравият разум е осъществим в България, ГЕРБ ще е първа сила.